Това бях аз преди 3 години и 5 месеца. Нямах нищо, освен чували с дрехи и обувки, кушетка, 1 цвете в саксия , 120лв и сърце, изпълнено със съмнения и паника, буквално паника. Нямах хладилник, нямах котлон или печка, имах кухненска маса, но без столове. Каквото не успеех да изям, сутринта го намирах втасало - защото жегата през май месец нея година беше убийствена. Единственото, което си купих часове след като започнах живота си начисто бяха: килимче, етажерка и огледало. Останах с 50лв, заплатите ми ги бавеха на работа...
Снимката в средата е от първата ми утрин в новия ми свят. Близо 3 години по-късно имам всичко, за което никога дори не съм и подозирала. Не мога да кажа , че е огромно, но в моите очи е ИСТИНСКО И БЕЗРЕЗЕРВНО ЩАСТИЕ! Имам книгите си, куче, всичко необходимо, 2-3 приятели (но истински) и ВСИЧКИ ВАС!
Всичко, което искам да Ви кажа с тази публикация е - не спирайте да се борите, да променяте, да продължавате напред. Не се оставяйте на страховете си да ви водят за носа. Всичко е в главата ви като онези чудовища, за които децата вярват, че живеят под леглата им. Но ние сме възрастни, при нас те са на друго ниво. Колкото и да е трудно едно ново начало, то винаги е в пъти по-добрия вариант, от колкото познатия, рушащ навик. Времето не се връща, а животите ни са толкова кратки. Не ги губете в лутане, търсене, нерешителност и примиреност. Никой никога няма да Ви благодари, че с години сте пренебрегвали себе си, а и да го направи - каква полза от това?
Благодарна съм на двата си романа, че промениха животи, замислиха, осмислиха, вдъхновиха. Много от Вас ми писаха, че след книгите ми са прекратили нещастни от години връзки. Много от Вас ми писаха, че точно моите книги са им дали тази сила и подкрепа, която им е липсвала. И това е най-голямата ми награда! Това е най-голямата радост! Това целях в онзи най-депресиран мой ден, когато започнах да пиша "любоВ с главно В", нищо друго.
Нещичко от единия ми роман:
" - Тогава разбрах, че когато животът ти започне да се събаря, не падат само няколко тухлички от него, той се срива до основи, за да може после сам да се построи по нов и много по-съвършен начин. Не можеш да срутиш една сграда до половината и да опиташ върху нея да градиш нещо ново, много по-красиво и функционално, нали? Същото е и с живота. Единствено трябва да потърпиш малко тези трусове и да знаеш, че те се появяват за твое добро, колкото и да е трудно, няма лесно начало никога. – Инес все така ме наблюдаваше замислено и улавяше всяка мисъл като котка муха с лапите си – Ето, пак ти казвам, виж мен, аз съм живия пример за това!
- Наистина ти се възхищавам , Мел! Ти си един много силен човек…наистина!
- Глупости! Не ти разказвам всичко това, за да си направиш такъв извод, а заради нещо съвсем различно, опитвам се да ти го внуша от има-няма вече час.
- Да, зная.
- Бъди силна, нищо друго не се иска от теб. А хората, които те обичат истински, те ще останат, въпреки трудностите и ще ти помагат, ще са част от промяната ти." - книга "Дилър на рози"
Посвещавам тази публикация на всяко сърце, което има нужда от нея.
Имате нужда да споделите? Пишете ми, с радост ще Ви изслушам и подкрепя, а разговорът за всичко ще си остане само наш.
