Още една дума се изпречи по път към съзнанието ми, но то ловко я забеляза и прекъсна коварния й план. С годините се научих да не се подчинявам на хорското мнение и упреци – те винаги бяха по-мътни отколкото трябва. Вече не съм чупливото стъкло, което се пръсваше под грозните им, уродливи приказки. Обувам високите си обувки, излизам често без грим , обличам много жълто в петъците и дефилирам с гордо вдигната глава сред проблемите.
прочети още
