Посветих несъзнателно последните години в борба със самата себе си. Водех битки със страховете си лице в лице. В началото окървавените колене ме плашеха, после спрях да чувствам болките им.
Всъщност едва вчера, скъпо сърце, разбрах че страхът ме е следвал по петите от малко момиченце. Нещо повече- държала съм го за ръката редом с любимата ми кукла.
За това нямам спомен, повечето ми спомени от тогава са изтрити. Но това е друг портал във времето, твърде дълечен от близкото минало. В него бях по-чуплива и от снежинка. И най-малката заплаха ме стапяше в сълза. Дори не помислях да се изправя пред тези огромни чудовища от страх, които през годините от 1 прашинка се търкаляха , и търкаляха докато накрая подобно на гигантска снежна топка не ме затиснаха.
В такива моменти, както аз казвам, е време или за лични революции, или да се предадеш и да умреш психически.
Инатът ми ме накара да избера плахо първото. И си заслужаваше!
Заслужаваше си всяка една истерия, всяка една разбита надежда, всяко падане от високо. Изтупвах се неуверено и продължавах напред. Понякога с крясъци, понякога с истеричен смях, но те постепенно спряха да ме притесняват, защото знаех, че въпреки всичко аз оставах вярна на себе си! И ходех по моите стъпки! Започнах да загръбвам предателства, да надмогвам фалша и да се уча да живея без хора, които до скоро осмисляха дните ми. Оцелях! Не победих страха, продължих... Макар и уплашена!
Сега се уча да живея по собствените си правила, да не свивам крилете си неуверено пред портата на мечтите. И момичето от днес прилича много на онова от преди години, макар и само по усмивката, и кафявите си големи очи.
Пожелавам тази малка победа на всяко сърце, четящо тези редове!
Няма по-голяма свобода от тази да бъдеш себе си без окови! Страховете да не са стопер, а просто изпречила се по пътя трудност. Да се научиш да се бориш за това, което обичаш и те кара да гориш. Не позволявай на никого да краде от пламъка ти с безформени заплахи и лепкави обвинения.
Следвай вътрешното си гласче! Или ще се получи, или не! Това е животът, така работи!
Но поне стъпките ти ще се превърнат в лунна пътечка към един необятен космос от копнежи, а не в обратна „директория”.
из книга "Букет от думи"
/лимитиран тираж/
Романът, който променя съдби и отваря раните на спомените. Тази книга е урок, тази книга е изповед, тази книга е молитва! Към теб, към всеки! Ако не е твоята история – подари я! Някой около теб има нужда от нея! Защото иронично, но не е ли смелостта безплатна, а всъщност с най-високата цена?
прочети още
Още една дума се изпречи по път към съзнанието ми, но то ловко я забеляза и прекъсна коварния й план. С годините се научих да не се подчинявам на хорското мнение и упреци – те винаги бяха по-мътни отколкото трябва. Вече не съм чупливото стъкло, което се пръсваше под грозните им, уродливи приказки. Обувам високите си обувки, излизам често без грим , обличам много жълто в петъците и дефилирам с гордо вдигната глава сред проблемите.
прочети още
Всички рисунки отново продадени за 24ч - 232лв добавени към даренията. Общо 592лв събрани от двете каузи!
прочети още
Сякаш земята под коленете ти се тресе и не можеш да си поемеш въздух от ужас, страх, объркване, дори вина. После осъзнаваш, че дори и всичките ти години да са събрани в чували и да имаш само 1 диван, си най-щастливият човек на света! И си най-богатият - имаш свободата си и себе си. Какво по-хубаво? Какво по-мотивиращо?
прочети още
Скъпи сърца, добре дошли в моя свят- светът на Мел и "любоВ с главно В". Казвам се Милена и преди 2 години превърнах най-големите си болки в хартиено бижу - една "порция любоВ", в която всички мигновено припознаха себе си и тя открадна сърцата им със своята откровеност, смелост и неподправеност - "любоВ с главно В".
прочети още