Следвай вътрешното си гласче! Или ще се получи, или не! Това е животът, така работи!

Посветих несъзнателно последните години в борба със самата себе си. Водех битки със страховете си лице в лице. В началото окървавените колене ме плашеха, после спрях да чувствам болките им.

Всъщност едва вчера, скъпо сърце, разбрах че страхът ме е следвал по петите от малко момиченце. Нещо повече- държала съм го за ръката редом с любимата ми кукла.

За това нямам спомен, повечето ми спомени от тогава са изтрити. Но това е друг портал във времето, твърде дълечен от близкото минало. В него бях по-чуплива и от снежинка. И най-малката заплаха ме стапяше в сълза. Дори не помислях да се изправя пред тези огромни чудовища от страх, които през годините от 1 прашинка се търкаляха , и търкаляха докато накрая подобно на гигантска снежна топка не ме затиснаха.

В такива моменти, както аз казвам, е време или за лични революции, или да се предадеш и да умреш психически.

Инатът ми ме накара да избера плахо първото. И си заслужаваше!

Заслужаваше си всяка една истерия, всяка една разбита надежда, всяко падане от високо. Изтупвах се неуверено и продължавах напред. Понякога с крясъци, понякога с истеричен смях, но те постепенно спряха да ме притесняват, защото знаех, че въпреки всичко аз оставах вярна на себе си! И ходех по моите стъпки! Започнах да загръбвам предателства, да надмогвам фалша и да се уча да живея без хора, които до скоро осмисляха дните ми. Оцелях! Не победих страха, продължих... Макар и уплашена!

Сега се уча да живея по собствените си правила, да не свивам крилете си неуверено пред портата на мечтите. И момичето от днес прилича много на онова от преди години, макар и само по усмивката, и кафявите си големи очи.

Пожелавам тази малка победа на всяко сърце, четящо тези редове!                                    

Няма по-голяма свобода от тази да бъдеш себе си без окови! Страховете да не са стопер, а просто изпречила се по пътя трудност. Да се научиш да се бориш за това, което обичаш и те кара да гориш. Не позволявай на никого да краде от пламъка ти с безформени заплахи и лепкави обвинения.

Следвай вътрешното си гласче! Или ще се получи, или не! Това е животът, така работи!

Но поне стъпките ти ще се превърнат в лунна пътечка към един необятен космос от копнежи, а не в обратна „директория”.

из книга "Букет от думи"

/лимитиран тираж/