Този роман не е поредната статистика, не е просто цифра излязла от неволен репортаж или измислен сюжет с очакван край.
Той е нечия надежда изписана с букви, които трудно се четат на глас.
Десетки пъти сме чували истории на жени – жертви на домашно насилие, но колко пъти изслушахме гласовете на децата им?
Когато прегръдките в семейството са заменени с юмруци,
похвалите с непрестанни укори, бащината милувка с крясъци, а майчината усмивка с порой от сълзи.
Когато си толкова малък и крехък, за да се изправиш сам пред брутализма,
който всички около теб наричат с думата „детство”.
Вкъщи не е „дом”, вкъщи е страх от утрешния ден.
И всеки се спасява от писъците в главата си с цената на изкривени съдби в бъдеще време.
Следващите думи се пишат най-трудно: казвам се Милена и израснах в домашно насилие. Тук моята майка би ми казала: „Не, не си. Баща ти не ни биеше…много...”. Не мога да й обясня, че силата на шамарите отшумява, но болката от тях остава същата, сълзите пресъхват, но белезите им продължават да горят със сетна сила някъде дълбоко в нас. Дори не говорим за чувствата като унижение, позор, срам, притеснение, които ни хващат за ръка като първа приятелка от едната ни страна, докато някой с ритници ни удря отдругата.
За емоционалните и психологически последици се говори много, но не и за чувствата, които те провокират някъде на дъното, заровени дълбоко под цялата кална вода , с която сме принудени да се давим.
Още една дума се изпречи по път към съзнанието ми, но то ловко я забеляза и прекъсна коварния й план. С годините се научих да не се подчинявам на хорското мнение и упреци – те винаги бяха по-мътни отколкото трябва. Вече не съм чупливото стъкло, което се пръсваше под грозните им, уродливи приказки. Обувам високите си обувки, излизам често без грим , обличам много жълто в петъците и дефилирам с гордо вдигната глава сред проблемите.
прочети още
Посветих несъзнателно последните години в борба със самата себе си. Водех битки със страховете си лице в лице. В началото окървавените колене ме плашеха, после спрях да чувствам болките им.
прочети още
Всички рисунки отново продадени за 24ч - 232лв добавени към даренията. Общо 592лв събрани от двете каузи!
прочети още
Сякаш земята под коленете ти се тресе и не можеш да си поемеш въздух от ужас, страх, объркване, дори вина. После осъзнаваш, че дори и всичките ти години да са събрани в чували и да имаш само 1 диван, си най-щастливият човек на света! И си най-богатият - имаш свободата си и себе си. Какво по-хубаво? Какво по-мотивиращо?
прочети още
Скъпи сърца, добре дошли в моя свят- светът на Мел и "любоВ с главно В". Казвам се Милена и преди 2 години превърнах най-големите си болки в хартиено бижу - една "порция любоВ", в която всички мигновено припознаха себе си и тя открадна сърцата им със своята откровеност, смелост и неподправеност - "любоВ с главно В".
прочети още