Роман "Докато сМЕЛостта ни раздели" - НЕ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ!

28 март 2022
Роман "Докато сМЕЛостта ни раздели" - НЕ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ!

 

Този роман не е поредната статистика, не е просто цифра излязла от неволен репортаж или измислен сюжет с очакван край.

Той е нечия надежда изписана с букви, които трудно се четат на глас.

Десетки пъти сме чували истории на жени – жертви на домашно насилие, но колко пъти изслушахме гласовете на децата им?

Когато прегръдките в семейството са заменени с юмруци,

похвалите с непрестанни укори, бащината милувка с крясъци, а майчината усмивка с порой от сълзи.

Когато си толкова малък и крехък, за да се изправиш сам пред брутализма,

който всички около теб наричат с думата „детство”.

Вкъщи не е „дом”, вкъщи е  страх от утрешния ден.

И всеки се спасява от писъците в главата си с цената на изкривени съдби в бъдеще време.

Следващите думи се пишат най-трудно: казвам се Милена и израснах в домашно насилие. Тук моята майка би ми казала: „Не, не си. Баща ти не ни биеше…много...”. Не мога да й обясня, че силата на шамарите отшумява, но болката от тях остава същата, сълзите пресъхват, но белезите им продължават да горят със сетна сила някъде дълбоко в нас. Дори не говорим за чувствата като унижение, позор, срам, притеснение, които ни хващат за ръка като първа приятелка от едната ни страна, докато някой с ритници ни удря отдругата.

За емоционалните  и психологически  последици се говори много, но не и за чувствата, които те провокират някъде на дъното, заровени дълбоко под цялата кална вода , с която сме принудени да се давим.

 


Още една дума се изпречи по път към съзнанието ми, но то ловко я забеляза и прекъсна коварния й план. С годините се научих да не се подчинявам на хорското мнение и упреци – те винаги бяха по-мътни отколкото трябва. Вече не съм чупливото стъкло, което се пръсваше под грозните им, уродливи приказки.  Обувам високите си обувки, излизам често без грим , обличам много жълто в петъците и дефилирам с гордо вдигната глава сред проблемите.

прочети още

Посветих несъзнателно последните години в борба със самата себе си. Водех битки със страховете си лице в лице. В началото окървавените колене ме плашеха, после спрях да чувствам болките им.

прочети още

Всички рисунки отново продадени за 24ч - 232лв добавени към даренията. Общо 592лв събрани от двете каузи! 

прочети още

Сякаш земята под коленете ти се тресе и не можеш да си поемеш въздух от ужас, страх, объркване, дори вина. После осъзнаваш, че дори и всичките ти години да са събрани в чували и да имаш само 1 диван, си най-щастливият човек на света! И си най-богатият - имаш свободата си и себе си. Какво по-хубаво? Какво по-мотивиращо?

прочети още

Скъпи сърца, добре дошли в моя свят- светът на Мел и "любоВ с главно В". Казвам се Милена и преди 2 години превърнах най-големите си болки в хартиено бижу - една "порция любоВ", в която всички мигновено припознаха себе си и тя открадна сърцата им със своята откровеност, смелост и неподправеност - "любоВ с главно В".

прочети още