("Аз без Ти" - част 2)

На тази книга
не й липсва болка,
не й липсва любов,
не й липсва надежда
нито сърце.

Липсва й душа,        
в която да заживее.

ТИ вече си тук,
вече имаме всичко…          

…за  да кърпим сърца
с игла от емоция
 и конци от думи,
да борим съдби,
и да вярваме отново
в безкрайности!

Когато "аз" остане без любимото "ти", животът продължава! В каква посока? Зависи само от теб!

След края на 13 годишната ми връзка се уверих (по трудния начин), че изходите от една раздяла винаги са два: правилен и грешен, и от това в какво ще се фокусираме зависи по кой от тях ще поемем. Дали ще изберем мисли за себе си и бъдещето, дали  такива за грешния човек и миналото? 
Когато в началото на тази година започнах да пиша "Аз без Ти", нямах идея в какъв прецедент ще се превърне. Тази книга влюби в себе си и редовете си хиляди сърца за по-малко от половин година. Докато я пишех, кърпех собственото си сърце, давах си сама кураж и тайничко се молех след издаването й да успее да го влее и на вас. Мечтаех си тази книга да се превърне в лъч светлинка за всяко сърце, в което болката я е загасило неусетно. 
Защото думите лекуват, уверих се. Особено, когато са от някой, който се разхожда в твоите обувки и  не те сочи с пръст обвинително. 

6 месеца по-късно те каня отново да се разходим по черно-белите страници емоция, за да заздравим любовта към себе си още по-силно и да дозалепим останалите пукнатини. Пожелавам си да успеем ОТНОВО!

Защото, както вече знаеш: